През Атлантическия океан за добра кауза
Стефан Иванов (47 год.) и синът му Максим (16 год.) са едни от огромните герои на България. От средата на юни те прекосяват сами с лодка Атлантическия океан, като упоритостта им е да преминат 6000 км от португалския град Портимао до крайбрежията на Бразилия. На този стадий точният завършек на пътуването се пада някъде по северния бряг на Бразилия или Френска Гвиана. Като можете да наблюдавате придвижването на лодката в действително време тук.
Пътуването им е обвързано с каузата " Да! За живот! ", като цели да насочи вниманието към значимостта на донорството. " Законите в България са такива, че най-близките родственици на умрелия имат последната дума, тъй че в действителност би помогнало, в случай че хората към този момент са готови със своето решение. На лице са нужните експерти и организация, като главният проблем е неналичието на задоволително донори. Това в действителност е обстановката в международен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчение на тази обстановка и действително да спасим животи ", споделят Иванови.
Първоначалният проект на семейство Иванови е да осъществят фантазията си за 60 до 90 дни, като през днешния ден е 54-ият ден от пътуването. Момчетата имат осигурена храна за 70 дни, а за пиянство филтрират солена вода от океана. Към лодката са инсталирани четири слънчеви панела, които зареждат акумулатори, които зареждат навигационните и информационните уреди и автопилота.
Идеята е лодката, която са създали сами за година и половина, да бъде в непрекъснато придвижване, като татко и син се редуват в гребането. " Снощи беше огромна борба с вятъра и въведохме режим на промяна всеки час, с цел да поддържаме лодката в вярната посока, до момента в който отморим небрежно от сложното гребане! Надяваме се това да е къс престой и бързо да продължим напред ", пишат те, до момента в който се борят със стихиите наоколо до Лансароте на Канарските острови в края на юни. Имат и проблеми с руля, като основният и аварийният се чупят в рамките на няколко дни, само на половината път от плаването. За благополучие, успяват да укрепят и двата руля и се надяваме те да устоят до края на пътуването им.
Започват като безспорни начинаещи в гребането преди 18 месеца, но тренират много интензивно и навъртат над 6 000 км (разстоянието на тяхното атлантическо преминаване) на гребни машини в салона. Обясняват, че телата им са се мобилизирали сами и са минали в режим оцеляване – потискайки болки и рани, с цел да увеличат максимално възможностите си да стигнат до другата страна.
" Нека всеки да откри своя Еверест. Името на лодката е Neverest, което за нас значи да не си почиваш, до момента в който не се качиш на своя Еверест, и посланието ми е човек да открие нещо ново. Няма потребност да е нещо ужасно или невероятно, просто да е нещо мъчно. Например да научиш непознат език или да се научиш да свириш на китара. Когато постигнеш нещо мъчно, с него идва удовлетворението. " Това е вдъхновяващото обръщение на Стефан Иванов преди отплаването.
Според Стефан със сина му не подхващат по-голям риск от екскурзия в планината или пътешестване с кола или аероплан. Според него е успокоителен фактът, че в историята на океанското гребане има единствено един случай, в който лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и връзка не са били толкоз напреднали, колкото са през днешния ден.
Едно вдъхновяващо странствуване за в действителност добра идея! Очакваме и сполучливия му край. А до тогава ще следим в действително време по какъв начин се развива то.
Живко Константинов: Съдбата обича смелите!
Пътуването им е обвързано с каузата " Да! За живот! ", като цели да насочи вниманието към значимостта на донорството. " Законите в България са такива, че най-близките родственици на умрелия имат последната дума, тъй че в действителност би помогнало, в случай че хората към този момент са готови със своето решение. На лице са нужните експерти и организация, като главният проблем е неналичието на задоволително донори. Това в действителност е обстановката в международен мащаб. Колективно можем да помогнем за облекчение на тази обстановка и действително да спасим животи ", споделят Иванови.
Първоначалният проект на семейство Иванови е да осъществят фантазията си за 60 до 90 дни, като през днешния ден е 54-ият ден от пътуването. Момчетата имат осигурена храна за 70 дни, а за пиянство филтрират солена вода от океана. Към лодката са инсталирани четири слънчеви панела, които зареждат акумулатори, които зареждат навигационните и информационните уреди и автопилота.
Идеята е лодката, която са създали сами за година и половина, да бъде в непрекъснато придвижване, като татко и син се редуват в гребането. " Снощи беше огромна борба с вятъра и въведохме режим на промяна всеки час, с цел да поддържаме лодката в вярната посока, до момента в който отморим небрежно от сложното гребане! Надяваме се това да е къс престой и бързо да продължим напред ", пишат те, до момента в който се борят със стихиите наоколо до Лансароте на Канарските острови в края на юни. Имат и проблеми с руля, като основният и аварийният се чупят в рамките на няколко дни, само на половината път от плаването. За благополучие, успяват да укрепят и двата руля и се надяваме те да устоят до края на пътуването им.
Започват като безспорни начинаещи в гребането преди 18 месеца, но тренират много интензивно и навъртат над 6 000 км (разстоянието на тяхното атлантическо преминаване) на гребни машини в салона. Обясняват, че телата им са се мобилизирали сами и са минали в режим оцеляване – потискайки болки и рани, с цел да увеличат максимално възможностите си да стигнат до другата страна.
" Нека всеки да откри своя Еверест. Името на лодката е Neverest, което за нас значи да не си почиваш, до момента в който не се качиш на своя Еверест, и посланието ми е човек да открие нещо ново. Няма потребност да е нещо ужасно или невероятно, просто да е нещо мъчно. Например да научиш непознат език или да се научиш да свириш на китара. Когато постигнеш нещо мъчно, с него идва удовлетворението. " Това е вдъхновяващото обръщение на Стефан Иванов преди отплаването.
Според Стефан със сина му не подхващат по-голям риск от екскурзия в планината или пътешестване с кола или аероплан. Според него е успокоителен фактът, че в историята на океанското гребане има единствено един случай, в който лодка с двама гребци се е изгубила и това се е случило преди 60 години, когато средствата за навигация и връзка не са били толкоз напреднали, колкото са през днешния ден.
Едно вдъхновяващо странствуване за в действителност добра идея! Очакваме и сполучливия му край. А до тогава ще следим в действително време по какъв начин се развива то.
Живко Константинов: Съдбата обича смелите!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ